Бъз лимонада или как да си направим сок от свирчовина

В края на месец май и началото на юни можете да забележите едни зелени дръвчета обсипани с млечнобели цветове и незабравим аромат. Започва лятната ваканция и времето на бъза или както баба ми го наричаше - свирчовина.
Първите ми спомени за свирчовината са от компотите на баба, която редовно го включваше в консервния асортимент. Помня също, че вървеше много добре с лимоновия й кейк, на който обещавам скоро да напиша рецептата.
Ако сте противник на консервите имате 2 варианта:

Можете да си направите пресен сок, който се запазва в хладилник 3-4 дена.

Какво ви трябва:
3-4 цвята бъз (набрани от чисто място)
мед на вкус (или друг подсладител)
лимон
3-4 литра вода

Как се прави:
Наливате желаното количество вода, и добавяте изцедения лимон, цветовете (прегледайте ги предварително за буболечки) и меда. Оставяте за 24 часа и прецеждате.


Друг вариант е да изсушите цветовете и по- късно да го ползвате за чай.
Цветовете от свирчовина имат потогонно, омекчаващо и отхрачващо действие. Освен това нежните бели цветчета попаднали в чашата са прелестна гледка.


Всъщност освен пресния сок и сушените цветове направих и компот. Ако не сте противници на компотите може да се възползвате и от тази рецепта. Основното предимство, че така разполагате с безалкохолно, на което със сигурност знаете съдържанието.
И така, семейната рецепта за сок от свирчовина:
Продукти:
8 цвята бъз
6 л вода
1 кг захар
1 пакетче лимонена киселина
3 лимона.

Приготвяне:
Престоява 24 часа.Прецежда се и се стерилизира няколко минути.
Лимоните се слагат рендосани без кората!

Това е - изпитвано и проверявано последните 30 - 40 години!

Домашна лютеница

Лято. Ваканция. Със сестра ми бързаме, мажем филия с лютеница и бягаме да играем навън. Такива са ми спомените от село. Тогава лютеницата я правеше баба. Вареше я в калайдисана тава, на жив огън, вън на двора. Винаги ползваше малки бурканчета.





През лятото пробвах за пръв път да направя домашна лютеница. По стария начин- на двора в тавата. Оказа се доста трудоемко, но това усилие се отплаща по- късно.

Първо количествата са достатъчно големи и второ вкусът е неповторим.



Продукти:
домати 12 кг (по месест сорт)
чушки 6 кг
патладжан 3кг
олио 1л
захар 1 чаша
сол на вкус

Приготвяне:
Червените чушки по традиция ги опекохме на тенекия. Доматите ги бланширахме. След това всичко мина последователно през машинка за мелене на месо и после беше смесено. Това е най- точния начин да видите в какво съотношение поставяте чушките и доматите.
До тук вероятно вече е минал половината ден. Следва варенето.

Ако можете изберете си облачен ден. Ако не можете поне организирайте нещата така, че да го правите или рано сутрин или следобед. Иначе стоенето на огъня в комбинация с юнско слънце е доста натоварващо. Внимавайте и със солта. Ако опитвате лютеницата докато е гореща е много вероятно да се подветете в това отношение. Нашата стана малко солена. Накрая следва сипването в бурканчета. Това общо взето е приятна част.


След толкова потене и усилия бях толкова щастлива, че дори направих етикетчета. Ако някой пак организира буркан парти съм готова!

Маринован джинджифил

Рецепта за маринован джинджифил.

Продукти:
2 корена джинджифил
120 мл. оризов или ябълков оцет
60 мл. вода
2 с.л. захар
сол

Приготвяне:
Обелваме джинджифила и го нарязваме на тънки, прозрачни парченца. Посоляваме го и го оставяме за час. През това време смесваме водата, оцета и захарта. Бланшираме джинджифила в гореща вода и оставяме да изстине. Слагаме го в сместа. След 2- 3 дена е готов.

Нещо нежно, сладко и розово като роза

Пролетта избухва с пълна сила. До скоро всичко миришеше на люляци, сега навсякъде се носи сладкия аромат на акация, а съвсем скоро ще дойде ред на розите.
Розите не са ми най- любимите цветя, но понякога на човек му се приисква нещо меко, нещо нежно, сладко и розово като роза.

Тази вечер извадих едно малко парфюмче на Рефан и се размчетах.
И като се размечтах и се сетих за розово сладко.
Ето това ми се ще да направя!

Даже намерих рецепта. Само рози подходящи за целта не знам от къде ще намеря.

Рецепта:
Около 100 - 150 гр рози се измиват обилно във вода и се изсипват във врящ сироп от 1 кг захар и 2 ч.ч. вода.

Сладкото се вари, докато сиропът се сгъсти достатъчно - капка от него, капната върху студена чиния трябва да запазва формата си и да не се разлива. Накрая се прибавя 1 ч.л. лимонтузу.
На някои места пише че такива сладка могат да се правят и с фруктоза (като 170гр фруктоза заместват 1кг захар). Не знам дали е вярно. Като пробвам ще ви кажа.

П.П. Между другото Рефан имат чудесна колекция от различни розови аромати (да розите миришат различно).

Октомври с дъх на дюлево сладко

Днес се сетих за края на октомври, малко след като се бях прибрала в България. Имаше две седмици прекрасно, слънчево октомврийско време.





Дядо беше събрал всички дюли от дръвчето и се чудехме какво да ги правим.





Какво може да се направи от едни хубави жълти дюли? Дюлево сладко разбира се!



Това сладко е чудно, рубинено червено, ухаещо и много лесно за правене.

Ето и рецептата.

Продукти:
1 част дюли
1 част захар
1 част вода

Приготвяне:
Измивате и обелвате дюлите. Нарязвате ги на парченца или ги рендосвате на едро. В случая ние ги рендосахме за да е по-лесно при консумиране.
Изсипвате дюлите, захарта и водата заедно в тенджера (или казан за варене на сладко). Варите и бъркате до сгъстяване. Дали е достатъчно сварено можете да проверите като капнете капка от сладкото върху ръба на чиния. Трябва да не се разтича.