Първо, преди да започна трябва кажа, че заслугата за тази салатка е на мама Катя. Не знам как се е сетила за комбинацията, но определено си заслужава да я включа в блога.
Продукти:
катрофи
червено цвекло
моркови
орехи - сурови
сол
олио
оцет Приготвяне:
Сварявате всичко, може и заедно, в една тенджера, но имайте предвид, че цвеклото оцветява нещата, до които се допира. Обелвате.
После рендосвате картофите в малък съд (стъкленият ще позволи да се видят цветовете). Овкусявате със сол, олио, оцет. Притискате плътно до стените на съда.
После морковите. Също овкусявате. Слагате върху картофите и уплътнявате по същия начин.
Последно цвеклото.
Поръсвате натрошените орехи.
Резултатът е една красива трицветна салата.
Между другото е доста хранителна. Ако имате достатъчно бихте могли да финиширате само с това.
Изследователските експерименти в света на суровата храна продължават.
Преди седмица ни посети едно много мило суроводяско семейство, чието гостуване беше предизвикателство от гледна точка на вечерята.
Поразрових търсачката и харесах няколко рецепти - супа от сурова тиквичка и авокадо и салата - но за тях друг път. Истинското ми откритие за вечерта обаче беше десерта.
Идеята за него се роди се спонтанно, някъде между пасирането на суровата супа и рендосването на салатата. Реших да са бонбонки.
Бях правила и преди, но все ми се струваше, че смесването на разнородни сушени плодове и ядки не е достатъчно за истински интересен вкус. Всъщност може доста да оплескаш нещата ако нямаш концепция, понеже сушените плодове са много ароматни.
И тъй като нямаше много време за тестване ми хрумна да разделя нещата по цвят!
Жълти бонбонки - червени бонбонки! Продукти:
стърготини от кокосов орех (Петър успя да пребори един, който после беше остърготинен в блендера)
наситнени бадеми - остатък от бадемово мляко
сушени кайсии
сушени червени боровинки
5-6 фурми
мед
портокалова кора
Приготвяне:
Общото и за двата типа бонбои са ядките - кокос и бадем. Използвах почти равно количество, но мисля, че могат взаимно да се заместват. Различното бяха сушените плодове.
За жълтите бонбони:
Смлях кайсиите с блендера. Получи се нещо като гъст мармалад. Добавих 1-2 фурми за да е по- лепкаво (но достатъчно малко, за да не промени цвета), мед и малко портокалова кора. Смесих с половината от ядките.
Трябва да викажа, че това бонбонче беше откритието на вечерта!
Комбинацията на кайсия и портокал е МНОГО ДОБРА!
За червените бонбони:
Прави се същото, но с червените боровинки.
Не давам количества понеже го правя винаги на око.
Номера е да стане лепкаво и да могат да се правят бонбони от него.
После се оказа, че това не е единственият десерт за вечерта.
Хапнахме и едно страхотно сурово тирамису, но за него ще пиша отделно.
Знам, че има много писано по темата, но реших да споделя и моя опит.
Може пък на някого да е полезен.
Как започна?!
Първо известно време се информирах. После насъбрах смелост и купих един пакет пълнозърнесто брашно. Био. Такова брашно може да се вземе от "Слънце и Луна" и
от "БиоМаг".
Понеже бях настроена експериментаторски (а и с цялата неизвестност на
начинанието) взех и 2 кг обикновено пълнозърнесто брашно Грахам на
"Техра", с което нямаше да ми е жал да правя опити. Общо взето за този хляб ви трябва само вода, брашно и сол.
Квасът.
Това е първото, което правите. Създаването му отнема около 5-6 дена. От вас се иска само да го храните по 1- 2 пъти на ден. Започнах с 2 лъжици брашно с малко вода. Гъстотата е като на пюре или тесто за палачинки. Покрих буркана с тензух и го оставих да си работи.
1 ден- не се случи нищо.
2 ден- лек кисел вкус, подобно на боза. Захраних го два пъти (сутринта и вечерта). Хранех го като добавях брашно и вода равно на това, което храня. В моя случай добавих още 2 лъжици брашно смесени с вода.
квас
3 ден- балончетааааа! Много, големи и непрекъснато. Чудех се дали вече не е станал активен, но от всичко прочетено реших, че е рано. Продължих с храненето по 2 пъти на ден.
От прочетеното излизаше, че всеки път трябва да хвърлям половината от сместа (иначе наникъде не му излиза края понеже количеството захранка се увеличава съответно 2, 4, 8 и т.н. с.л. брашно) Обаче никак не ми се хвърляше и просто ги разделих в 2 буркана. По късно с 2рия направих боза и малко експерименти.
4 ден - балончетата намаляха. Чувствително! Вкусът беше още по-кисел (но не развалено вкиснал). Първо реших, че съм го изтървала и пика му е минал, но после прочетох, че това е нормално. Трябваше да съм по- търпелива.
5 ден - имах ужасно много квас, а още не бях сигурна дали става. Реших да пробвам да замеся тесто с едно съвсем малко количество.
Първи опит
Използвах около 300 гр брашно на "Техра". Съотношението е горе- долу 10 : 5 : 2 - брашно, вода и квас (т.е. на 1кг брашно, 500- 600мл. вода и 200 мл. квас). Предупредиха ме, че квасеният хляб втасва бавно и като казвам бавно имам предвид, че се прави от днес за утре.
Замесих си хлебчето към 9 вечерта и го сложих да втасва. Така изглеждаше на следващата сутрин. Не бухна особено. Опекох го.
Според мен беше на ръба да бъде провал, но в крайна сметка го изядохме.
Втори опит - поуки
След първия опит реших, че квасът все пак става и вероятно нещо друго съм объркала. Продължих да храня бубите и след ден направих още един хляб. Този път мерките бяха 1 буркан брашно (пълнозърнесто на "Слънце и луна" и грахам на "Техра" - 50/50), половин буркан вода и 1/5 квас. Прочетох отново указанията и реших, че първия път съм сложила малко вода. За хляб трябва меко тесто. Поправих се. Тестото стана меко, горе- долу като "топла дъвка". Оставих го да втасва цяла вечер.
Този път стана. Бухна и се изпече много по- добре от предния.
Втасване
На стайна температура хлябът втасва между 6 и 12 часа. Така, че след омесването му мятам една кърпа, оставям го и отивам да спя. Сега е малко хладно, така че като се събудя го местя за 2 часа на парното. Може и във фурната на най-слабо, но там трябва да се внимава да не се опече по погрешка или да не започне да съхне (кърпата отгоре помага).
Печене и други хватки
Печенето беше 10-ина мин. на 220- 230 градуса, след това 30- 40 мин. на 170 градуса. Сложих и паничка с вода за да не е много сух въздуха вътре. Извадих почти веднага след изключването на фурната и го завих с кърпа, за да му е мека коричката.
Митове и легенди
1. Без паника! Хлорираната чешмяна вода не убива кваса. Освен, разбира се, ако не е твърде хлорирана (но предполагам тогава няма да искате да я пиете). Ползвам минерална, но една вечер просто нямах друга, така че- спокойно! Проверено лично!
2. Всъщност не е толкова лесно да умориш бубите. Дори не е нужно да ги храниш всеки ден.
Тази седмица се наложи да оставя гадинките за 5 дена без храна. В този случай след последното хранене просто ги сложих в хладилника. Извадих ги снощи. Постоплиха се на стайна температура и като поразклатих буркана видях чудесни бълбукащи мехурчета. По- хубави дори от преди. Смело замесих хляб и магията по втасването се получи отново.
3. Правенето на хляб с квас не отнема толкова време. Лично аз съм много доволна от нощното втасване. Предполагам, че режимът може да се обърне и да стане сутрешно месене и нощно печене. :)
Пробвайте!
За любознателните информация има тук:
http://www.sunmoon.bg/index.php?page=bread_making_sourdough
http://www.kulinarno-joana.com/2010/06/rye-sourdough-spelt-bread/
Можете да погледнете и това:
След известно прекъсване продължавам темата за алтернативите на Кока-Колата, Спрайта и всички подобни неща съставени от вода, захар, оцветител и CO2. "Плодовите" сокчета от кутии също не са по- добри. За щастие възможностите са много. Даже много повече от това, което може да откриете в пластмасова бутилка. И така, какво ви трябва за тази рецепта?
Продукти: 2 броя киви 1/2 манго 250гр вода 1с.л. мед
Приготвяне: Обелвате плодовете и пасирате заедно с водата и меда.
Съвсем просто е. Освен това е много добър начин да ядеш плодове в случай, че иначе са ти станали скучни.
Още една идеяяяяяяя!!! В събота с Роси правихме вишнево сладко. Като страничен резултат от 3 часовото чистене на вишните от костилките се получи това прекрасно сокче. Предполагам, че много лесно може да се направи и фреш от вишни. Аз обаче все още нямам изтисквачка, а и пасирането е по- просто. Значи схемата е следната: изчиствате вишните и ги поръсвате ги със захар (или друго сладко). Така пускат повече сок. След няколко часа, като се върнете от работа примерно, ги пасирате и добавяте вода. И това е! :)
Нов експеримент вдъхновен от суровоядската кухня. "Майонезата" е без яйца или мляко и откровено няма вкус точно на майонеза. Може успешно да го наречете и пастет. Но това няма значение. Важното е, че е вкусно! Дори Пешо не пропусна да намаже няколко филийки, а той е критичен за нови вкусове.
Това, което ви трябва е: 100 грама накиснат слънчоглед, горе долу толкова олио или зехтин, сок от 1 лимон и сол на вкус
Също така ви трябва пасатор. Предполагам, че може и блендер, но не съм пробвала.
Как се прави: Започвате с накисването на суровия белен слънчоглед. Слагате го сутринта и вечерта вече можете да действате. Или обратно. Използвах голям компотен буркан и го напълних горе- долу до половината. След накисването добавих зехтина, оцета и солта и пасирах всичко. Не знам дали е възможно да направите наистина хомогенна смес. При мен текстурата остана малко на парченца. За 4 часа слънчогледа само леко набъбва. Преди и след пасирането. Можете да добавите и любими подправки. Пробвах с копър и кимион - и с двете се съчетава много добре! В хладилник издържа към 2- 3 дена, но като всяко сурово нещо е добре да бъде изядено бързо.
Добавям в бележника още една полусурова рецепта за лятото - кашу сладолед. Аз лично се изкуших да добавя сладко, но е чудесно със всякакви кисели или сладки плодове.
Продукти: 100 гр сурово кашу накиснато от сутринта (или от предната вечер) банан и половина ванилия (шушулка смелена на прах) захар на вкус кокосови стърготини
Приготвяне: Пасирате накиснатото кашу. Добавяте останалите продукти и пасирате отново. Получава се нещо като крем. Оставяте го в камерата за няколко часа докато стегне. След това може да се поръси с кокосови стърготини, плодове или сладко :)
A това е ванилията. След като открих, че мога да смеля шушулката с кафемелачка, мисля да забравя за синтетична.
Да се похваля и тук. Купих си нов пасатор! Дългата одисея по избора най- после приключи и вече мога да действам с пълен размах.
Придобивката беше тествана още същата вечер. Резултата са тези бонбонки.
Шоколадовите трюфелчета са импровизирана суровоядска рецепта намерена в нета така, че може да си ги хапнете без много угризения. Все пак имайте едно на ум, макар и здравословни сладките са си сладки, а също съдържат и мазнини заради ядките.
Какво ви трябва? Това, което ви трябва освен продуктите е пасатор с блендер или подобна машинка. Старата мелникча за орехи също върши работа, но ще ви трябва повече време. Основният принцип е да смелите всичко (което сметнете за добро) и да приготвите лепкава паста, от която да оформите топчета. В кухнята открих няколко подходящи неща: орехи бадеми лешници тиквени семки фурми - имат чудесното свойство да слепят останалите съставки малко кафява захар мед какао кокосови стърготини Освен това реших да добавя и малко ром.
Как се прави? Понеже тествах машинката мелих всичко отделно. Няма нужда да миете след различните ядки - и без това ги смесваме после. Имайте само предвид, че фурмите правят всичко лепкаво и омазват съда. Така, че тях накрая. А ако имате търпение може и с вилица да ги смачкате. Имайте предвид, че пасаторите (а и блендерите) си имат лимит на пълнене. При моя е горе- долу до половината. Добре, че взех с по- голяма кана!
Резултата от меленето.
Когато сте приключили с тази част разбъркайте всички съставки добре. Няма да споменавам количества. Всичко зависи от вашия вкус. Важното е да получите паста, от която могат да се правят топчета! После ги овалвате в какао (или кокос... илииииии в каквото си харесате :))
Ладу (или ладху) е индийски десерт от ведическата кухня. Ладуто е лесно. Това, което можете да объркате е препичането на брашното. Първия път от страх да не го прегоря го оставих доста сурово. Така, че действайте смело и опитвайте редовно. Продукти: 200гр нахутено брашно 100 гр кафява захар смляна на пудра 100 гр. масло бадемови или други ядки смлени на ситно канела кардамон кокосови стърготини
Приготвяне: Разтопявате маслото и смесвате с нахутеното брашно и запържвате (или запичате - понеже мазнината не е толкова много) докато брашното придобие вкус на ядки. Най- добрият тест е да го опитате, защото аромата му се появява доста преди да е готово. След това добавяте останалите съставки и накрая захарта. Когато прецените махате от котлона и разстилате в тава. Охлаждате и нарязвате на квадратчета. Съхранявайте в хладилник.
В края на месец май и началото на юни можете да забележите едни зелени дръвчета обсипани с млечнобели цветове и незабравим аромат. Започва лятната ваканция и времето на бъза или както баба ми го наричаше - свирчовина. Първите ми спомени за свирчовината са от компотите на баба, която редовно го включваше в консервния асортимент. Помня също, че вървеше много добре с лимоновия й кейк, на който обещавам скоро да напиша рецептата. Ако сте противник на консервите имате 2 варианта:
Можете да си направите пресен сок, който се запазва в хладилник 3-4 дена. Какво ви трябва: 3-4 цвята бъз (набрани от чисто място) мед на вкус (или друг подсладител) лимон 3-4 литра вода
Как се прави: Наливате желаното количество вода, и добавяте изцедения лимон, цветовете (прегледайте ги предварително за буболечки) и меда. Оставяте за 24 часа и прецеждате.
Друг вариант е да изсушите цветовете и по- късно да го ползвате за чай. Цветовете от свирчовина имат потогонно, омекчаващо и отхрачващо действие. Освен това нежните бели цветчета попаднали в чашата са прелестна гледка.
Всъщност освен пресния сок и сушените цветове направих и компот. Ако не сте противници на компотите може да се възползвате и от тази рецепта. Основното предимство, че така разполагате с безалкохолно, на което със сигурност знаете съдържанието. И така, семейната рецепта за сок от свирчовина: Продукти: 8 цвята бъз 6 л вода 1 кг захар 1 пакетче лимонена киселина 3 лимона.
Приготвяне: Престоява 24 часа.Прецежда се и се стерилизира няколко минути. Лимоните се слагат рендосани без кората!
Това е - изпитвано и проверявано последните 30 - 40 години!
Ако се чудите с какво да се разхладите тези дни и не сте фен на "Кока кола" и соковете от кутия значи имам чудно предложение - лимонадата. Не, не нямам предвид онази съмнителна течност с жълт оцветител, лимонов ароматизатор, захар (или още по- лошо аспартам) и чешмяна вода. Говоря за лимонада от лимон. В конкретната рецепта е добавен и джинджифил, но ако нямате можете спокойно да го пропуснете и ще имате една класическа лимонада.
Това което ви трябва в случая е: 1 лимон 1л. вода 1с.л.(равна) настърган джинджифил мед на вкус (примерно 3 лъжици) Какво трябва да направите? Разтваряте меда в малко вода (ако е топла е по- лесно, но не трябва да е гореща). Изтисквате лимона, добавяте джинджифила, домавяте водата и меда и звънвате на някой приятел да дойде на... лимонада.
Може би сте чували за бадемовото мляко? А може би не? И аз не бях докато Роси не ми показа как се прави. Както сигурно се досещате основната съставка на бадемовото мляко са бадемите и то няма нищо общо с прясното мляко.
Лесно е, леко е и е добра идея за всички, които по някаква причина са решили да изключат животинските млека от менюто си. За да си направите ви трябват пасатор, блендер или шейкър кана, марля или тензух и по- голям съд. Преди да смелите бадемите трябва да ги накиснете за една нощ във вода. След това ги изсипвате с малко вода в шейкър каната или в съд ако работите с пасатор. Смилате ги и полученото прецеждате през марля. Получава се "мляко", което е бяло на цвят и има съвсем лек аромат на ядки.
Ние решихме да разнообразим и добавихме какао, банани и малко агаве. В крайна сметка получихме много приятен шейк.
Препоръчвам ви да го изпиете веднага тъй като прясно приготвеното е най- вкусно. Определено не става за съхраняване до следващия ден дори в хладилник.
Ако се чудите какво да направите с остатъците от бадеми- има няколко варианта: 1. Добавяте ги в шейка (т.е. прескачате момента с прецеждането). За мен лично е много приятно като усещане. 2. Можете да ги включите в приготвянето на сурови бонбони 3. Или да направите смокинов кейк с бадеми.
Великденските пости са още далече, но пък никога не е рано за събиране на подходящи рецепти. В този ред едно от новите ми открития е портокаловия кейк с какао на Йоана (един от любимите ми готвещи блогъри). Днес тествах рецептата за пръв път. Работи! Работи превъзходно даже! Дори позволява някои леки интерпретации. Ето резултата. Смених една от постните съставки. Още не съм открила къде се продава това соево мляко, за това го замених с обикновено краве. Предполагам, че спокойно може да се замени с бадемово мляко или вода.
Продукти: Освен това намалих съставките на половина. Та ето моята версия на сладкиша. 400 мл типово брашно 220 мл кафява захар 60 гр какао 1 ч.л. сода за хляб щипка сол 1 ч.л. ябълков оцет 200 мл. мляко (прясно, соево, бадемово) 100 мл. олио 100 -150 мл. портокалов сок (2 портокала) кората на 2 портокала
Освен какаото добавих и кардамом, щипка канела и джиндифил на прах. Приготвяне: Смесвате брашното, содата, какаото и портокаловите корички. Смесвате млякото със захарта и подправките(аз ги затоплих за да станат по- хомогенна смес). Добавяте течните съставки към сухите. Добавяте олиото и портокаловия сок (ако не го правите с прясно мляко предполагам можете да смесите всички течни съставки, аз умишлено не смесих прясното мляко с портокаловия сок за да не се пресече... знае ли човек :)) Преди да смесите пускате фурната да се загрява на макс. Хомогенната смес я изсипвате в намаслена и набрашена форма. Печете на 180 градуса за 40 мин. Вече опитах първото си парче и знаете ли какво си мисля анализирайки резултата? Първо: Има чудесен портокалов дъх! Второ: Няма го киселият вкус, който обикновено остава в устата ти след хапването на някое от готовите рула пълни с ароматизатори и много захар.
Толкова е просто. Фасулска работа направо. Наистина, ако някога сте готвили фасул знаете колко малко приготовление иска. Само ви трябва добре увиращи бобчета. Но мисълта ми беше за лещата- ами действаме почти по същия начин.
Продукти: 1 малка паница леща (около 200 гр,повече ако я обичате по- гъста ) 1 малък морков 1 глава чесън (моята баба оставяше скилидките не съвсем обелени) 1 средна глава лук чубрица сол може да добавите и домат ако имате подръка, но не е драма олио
Приготвяне: Нарязвате продуктите на дребно. Измивате лещата и изсипвате всичко в тенджерата. Сварявате. Мързелива манджа, но пък много вкусна и полезна. Съдържа доста желязо и протеини.
ПП. Направих малка справка за лещата в този сайт www.nutritiondata.self.com/ Излиза, че в сравние с месото, лещата е много по- балансирана храна. Съдържа повече минерали, витамини (с изключение на някои от B групата), фибри, А на желязо е в пъти по богата от червеното месо (за сравнение съм взела свински котлети). На 100 грама лещата съдържа 19% от нужното желязо докато месото само 6%. Извода е - или ядете леща или по- небалансираното месо като му добавите каквото му липсва- пълноценни зеленчуци.
Тъй...в понеделник започнаха постите и реших, че имам нужда от списък с идеи, който да ми дава все пак някаква основа при иначе хаотичното ми пазаруване. За сега съм стигнала до Номер 2: Печен карфиол. Видях го в един друг блог и ми хареса снимката. Да си призная не съм голям фен на карфиола. Въпреки всички писаници, че е полезен някак не ми е сред любимите храни... поне докато не открих тази рецепта. Стахотна идея за всички готвещи, които се опитват да пробутат половин глава карфиол. Става бързо, подходящо е за гости и е много, много вкусно нещо!
Приготвяне: Трябва ви голяма тава. Аз използвах тавата на фурната. Намазвате съда с олио. Накъсвате карфиола на розички и ги режете на 2 около 1,5 - 2 см дебели. Поставяте с плоската страна върху тавата. Дребните парченца поръсвате от горе. Поръсвате с черен пипер и печете до зачервяване.
Докато се печете нарязвате на ситно голяма глава лук. Запържвате до златисто или карамелено и добавяте подправките. Разбърквате за да се смесят. Изваждате опеченият карфиол и го смесвате с лука. На мен ми беше удобно да го направя в тавата, докато е още топъл. И воала. :)
В събота бяхме във Веда Хаус. Чайната вероятно не е най- добрия избор ако си наистина гладен, но пък си откраднах страхотна рецепта. Бърза, вкусна и насищаща рецепта :) Съвсем реално се вписва в 30-те минути стига да имате Спийд Слайсър или друго такова подобно ренде. Ако режете с нож прибавете още 30 мин.
Продукти за 2ма: 1 морков (голям) 2 малки тиквички половин чушка 1/2 купа ориз сол черен пипер
Приготвяне: Сложете водата за ориза да се загрява (оригиналната рецепта беше с киноа, но тъй като нямаше вкъщи...) Нарежете всички зеленчуци на тънки лентички. Задушете морковите в мазнина, като омекнат прибавяте чушките и накрая тиквичките. Накрая не трябва да изглеждат изпържени. Добавете черен пипер и сол. Смесва се след като се свари ориза. Воала :) вечерята е готова.
П.П. Реших да добавя и няколко думи за V образното ренде Börner. Понеже ускорява процеса изключително реших да покажа какво се случва с тиквичките и морковите буквално за 5 минутки.
Одавна се каня да направя тая рецепта и най- после се сдобих с продуктите.
Не чак толкова трудно да докарате този японско-калифорнийски вус на българската трапеза.
Продукти:
листове от водорасли (Nori)
къс ориз
оризов оцет (най- близкият по вкус е ябълковия)
захар
сол
за пълнежа:
морков
авокадо
краставичка
Приготвяне:
Слагате ориза в студена вода и включвате на силен огън. След като водата заври се намалявате температурата и оставяте за още 15- 20 мин. След като поеме цялата вода се добавя оцета с разтворените захар и сол. Оставя се настрани да изстине.
През това време нарязвате на дълги ивици свареният морков, краставица и авокадо.
Слагате водорасловият лист върху подложката за завиване с гладката страна надолу. Ако сте взели сурови водорасли трябва леко да ги напечете на котлона докато станат зелени (вижте указанието на етикета).
Разстилате ориза на тънко върху половината лист. Ориза трябва да е върху грапавата страна - там полепва по- добре :). Слагате ивиците зеленчуци в единия край и навивате.
Рулото се реже с много остър нож през около 1-2 см.
Сервира се с маринован джинджифил, уасаби и соев сос!
Ха да ви е сладко!
