петък, 2 март 2012 г.

Трицветна салата от кореноплодни

Първо, преди да започна трябва кажа, че заслугата за тази салатка е на мама Катя. Не знам как се е сетила за комбинацията, но определено си заслужава да я включа в блога.


Продукти:
катрофи
червено цвекло
моркови
орехи - сурови
сол
олио
оцет

Приготвяне:

Сварявате всичко, може и заедно, в една тенджера, но имайте предвид, че цвеклото оцветява нещата, до които се допира. Обелвате.
После рендосвате картофите в малък съд (стъкленият ще позволи да се видят цветовете). Овкусявате със сол, олио, оцет. Притискате плътно до стените на съда.
После морковите. Също овкусявате. Слагате върху картофите и уплътнявате по същия начин.
Последно цвеклото.
Поръсвате натрошените орехи.


Резултатът е една красива трицветна салата.
Между другото е доста хранителна. Ако имате достатъчно бихте могли да финиширате само с това.
Bookmark and Share

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Портокалови бонбони, бонбони с боровинка или цветна логика в действие

Изследователските  експерименти в света на суровата храна продължават.
Преди седмица ни посети едно много мило суроводяско семейство, чието гостуване беше предизвикателство от гледна точка на вечерята.

Поразрових търсачката и харесах няколко рецепти - супа от сурова тиквичка и авокадо и салата - но за тях друг път. Истинското ми откритие за вечерта обаче беше десерта.
Идеята за него се роди се спонтанно, някъде между пасирането на суровата супа и рендосването на салатата. Реших да са бонбонки.
Бях правила и преди, но все ми се струваше, че смесването на разнородни сушени плодове и ядки не е достатъчно за истински интересен вкус. Всъщност може доста да оплескаш нещата ако нямаш концепция, понеже сушените плодове са много ароматни.
И тъй като нямаше много време за тестване ми хрумна да разделя нещата по цвят!
Жълти бонбонки - червени бонбонки!

Продукти:
стърготини от кокосов орех (Петър успя да пребори един, който после беше остърготинен в блендера)
наситнени бадеми - остатък от бадемово мляко
сушени кайсии
сушени червени боровинки
5-6 фурми
мед
портокалова кора

Приготвяне:
Общото и за двата типа бонбои са ядките - кокос и бадем. Използвах почти равно количество, но мисля, че могат взаимно да се заместват. Различното бяха сушените плодове.

За жълтите бонбони:
Смлях кайсиите с блендера. Получи се нещо като гъст мармалад. Добавих 1-2 фурми за да е по- лепкаво (но достатъчно малко, за да не промени цвета), мед и малко портокалова кора. Смесих с половината от ядките.
Трябва да викажа, че това бонбонче беше откритието на вечерта!
Комбинацията на кайсия и портокал е МНОГО ДОБРА!

За червените бонбони:
Прави се същото, но с червените боровинки.
Не давам количества понеже го правя винаги на око.
Номера е да стане лепкаво и да могат да се правят бонбони от него.

После се оказа, че това не е единственият десерт за вечерта.
Хапнахме и едно страхотно сурово тирамису, но за него ще пиша отделно.
Bookmark and Share

неделя, 27 ноември 2011 г.

Пълнозърнест хляб с квас- експеримент с продължение (1)

Знам, че има много писано по темата, но реших да споделя и моя опит.
Може пък на някого да е полезен.

Как започна?!
Първо известно време се информирах. После насъбрах смелост и купих един пакет  пълнозърнесто брашно. Био. Такова брашно може да се вземе от "Слънце и Луна" и от "БиоМаг". Понеже бях настроена експериментаторски (а и с цялата неизвестност на начинанието) взех и 2 кг обикновено пълнозърнесто брашно Грахам на "Техра", с което нямаше да ми е жал да правя опити. Общо взето за този хляб ви трябва само вода, брашно и сол.

Квасът.
Това е първото, което правите. Създаването му отнема около 5-6 дена. От вас се иска само да го храните по 1- 2 пъти на ден. Започнах с 2 лъжици брашно с малко вода. Гъстотата е като на пюре или тесто за палачинки. Покрих буркана с тензух и го оставих да си работи.
1 ден- не се случи нищо. 
2 ден-  лек кисел вкус, подобно на боза. Захраних го два пъти (сутринта и вечерта). Хранех го като добавях брашно и вода равно на това, което храня. В моя случай добавих още 2 лъжици брашно смесени с вода.
квас
3 ден- балончетааааа! Много, големи и непрекъснато. Чудех се дали вече не е станал активен, но от всичко прочетено реших, че е рано. Продължих с храненето по 2 пъти на ден.
От прочетеното излизаше, че всеки път трябва да хвърлям половината от сместа (иначе наникъде не му излиза края понеже количеството захранка се увеличава съответно 2, 4, 8 и т.н. с.л. брашно) Обаче никак не ми се хвърляше и просто ги разделих в 2 буркана. По късно с 2рия направих боза и малко експерименти.
4 ден - балончетата намаляха. Чувствително! Вкусът беше още по-кисел (но не развалено вкиснал). Първо реших, че съм го изтървала и пика му е минал, но после прочетох, че това е нормално. Трябваше да съм по- търпелива. 
5 ден - имах ужасно много квас, а още не бях сигурна дали става. Реших да пробвам да замеся тесто с едно съвсем малко количество.
Първи опит
Използвах около 300 гр брашно на "Техра". Съотношението е горе- долу 10 : 5 : 2 - брашно, вода и квас (т.е. на 1кг брашно, 500- 600мл. вода и 200 мл. квас). Предупредиха ме, че квасеният хляб втасва бавно и като казвам бавно имам предвид, че се прави от днес за утре.
Замесих си хлебчето към 9 вечерта и го сложих да втасва. Така изглеждаше на следващата сутрин. Не бухна особено. Опекох го.

 Според мен беше на ръба да бъде провал, но в крайна сметка го изядохме.





Втори опит - поуки
 След първия опит реших, че квасът все пак става и вероятно нещо друго съм объркала. Продължих да храня бубите и след ден направих още един хляб. Този път мерките бяха 1 буркан брашно (пълнозърнесто на "Слънце и луна" и грахам на "Техра" - 50/50), половин буркан вода и 1/5 квас. Прочетох отново указанията и реших, че първия път съм сложила  малко вода. За хляб трябва меко тесто. Поправих се. Тестото стана меко, горе- долу като "топла дъвка". Оставих го да втасва цяла вечер.
Този път стана. Бухна и се изпече много по- добре от предния.


Втасване
На стайна температура хлябът втасва между 6 и 12 часа. Така, че след омесването му мятам една кърпа, оставям го и отивам да спя. Сега е малко хладно, така че като се събудя го местя за 2 часа на парното. Може и във фурната на най-слабо, но там трябва да се внимава да не се опече по погрешка или да не започне да съхне (кърпата отгоре помага).

Печене и други хватки
Печенето беше 10-ина мин. на 220- 230 градуса, след това 30- 40 мин. на 170 градуса. Сложих и паничка с вода за да не е много сух въздуха вътре.  Извадих почти веднага след изключването на фурната и го завих с кърпа, за да му е мека коричката.

Митове и легенди
1. Без паника! Хлорираната чешмяна вода не убива кваса. Освен, разбира се, ако не е твърде хлорирана (но предполагам тогава няма да искате да я пиете).  Ползвам минерална, но една вечер просто нямах друга, така че- спокойно! Проверено лично!
2. Всъщност не е толкова лесно да умориш бубите. Дори не е нужно да ги храниш всеки ден. 
Тази седмица се наложи да оставя гадинките за 5 дена без храна. В този случай след последното хранене просто ги сложих в хладилника. Извадих ги снощи. Постоплиха се на стайна температура и като поразклатих буркана видях чудесни бълбукащи мехурчета. По- хубави дори от преди. Смело замесих хляб и магията по втасването се получи отново.
3. Правенето на хляб с квас не отнема толкова време. Лично аз съм много доволна от нощното втасване. Предполагам, че режимът може да се обърне и да стане сутрешно месене и нощно печене. :)
Пробвайте!

За любознателните информация има тук:
http://www.sunmoon.bg/index.php?page=bread_making_sourdough
http://www.kulinarno-joana.com/2010/06/rye-sourdough-spelt-bread/
Можете да погледнете и това:

Bookmark and Share

вторник, 22 ноември 2011 г.

Кюфтета без кайма - нещо вегетарианско, нещо нездравословно :)

Има дни, в които ужасно ми се прияжда нещо нездравословно. Нещо пържено например... като пържени кюфтенца?!?
За момента съм изключила месото от менюто, така че нямаше как да бъдат кюфтенца... или пък имаше как? :)
Идеята ми хрумна, когато открих, че пърженият омлет с кашкавал и кимион има вкус на печена наденица. После видях, че имам останал черен хляб и нещата някак си се комбинираха.
Признавам, че тази рецепта е компромис. Пърженото и мазното не са храни за всеки ден и затова няма да попадне в раздел здравословни. Но пък се успокоявам от мисълта, че го правя наистина рядко.

Кюфтенцата много се доближават по вкус до истинските каймени кюфтета.
(Което ме наведе на мисълтта, че причината месото да ни се струва вкусно, вероятно не е то самото, а подправките. Особено кимиона!)

Продукти:
2- 3 филии черен хляб
200 гр кашкавал
1 яйце
супена лъжица ситно нарязан лук
1 ч.л. кимион
1/2 ч.л. червен пипер
няколко стръка магданоз
сол
вода

Приготвяне:
Разтрошавате филиите на трохички.

Добавяте отгоре настъргания кашкавал, лука и подправките. Смесвате добре.
Добавяте разбитото яйце и малко вода докато сместа стане с консистенция на кайма.
Оформяте малки топки, овалвате в брашно и лекичко сплесквате при поставянето в тигана.

Това е резултатът. Бяха изядени!
Bookmark and Share

сряда, 16 ноември 2011 г.

Нектар от киви и манго

След известно прекъсване продължавам темата за алтернативите на Кока-Колата, Спрайта и всички подобни неща съставени от вода, захар, оцветител и CO2. "Плодовите" сокчета от кутии също не са по- добри.
За щастие възможностите са много. Даже много повече от това, което може да откриете в пластмасова бутилка.

И така, какво ви трябва за тази рецепта?

Продукти:
2 броя киви
1/2 манго
250гр вода
1с.л. мед

Приготвяне:
Обелвате плодовете и пасирате заедно с водата и меда.

Съвсем просто е. Освен това е много добър начин да ядеш плодове в случай, че иначе са ти станали скучни.
Bookmark and Share

събота, 9 юли 2011 г.

Вишнада (нещо като лимонада, ама от вишни)


Още една идеяяяяяяя!!! В събота с Роси правихме вишнево сладко. Като страничен резултат от 3 часовото чистене на вишните от костилките се получи това прекрасно сокче. Предполагам, че много лесно може да се направи и фреш от вишни. Аз обаче все още нямам изтисквачка, а и пасирането е по- просто.
Значи схемата е следната: изчиствате вишните и ги поръсвате ги със захар (или друго сладко). Така пускат повече сок. След няколко часа, като се върнете от работа примерно, ги пасирате и добавяте вода.
И това е! :)
Bookmark and Share

вторник, 5 юли 2011 г.

Суровоядска майонеза (от слънчоглед)

Нов експеримент вдъхновен от суровоядската кухня.
"Майонезата" е без яйца или мляко и откровено няма вкус точно на майонеза. Може успешно да го наречете и пастет. Но това няма значение. Важното е, че е вкусно!
Дори Пешо не пропусна да намаже няколко филийки, а той е критичен за нови вкусове.



Това, което ви трябва е:
100 грама накиснат слънчоглед,
горе долу толкова олио или зехтин,
сок от 1 лимон и сол на вкус

Също така ви трябва пасатор. Предполагам, че може и блендер, но не съм пробвала.

Как се прави:
Започвате с накисването на суровия белен слънчоглед. Слагате го сутринта и вечерта вече можете да действате. Или обратно.
Използвах голям компотен буркан и го напълних горе- долу до половината.
След накисването добавих зехтина, оцета и солта и пасирах всичко.
Не знам дали е възможно да направите наистина хомогенна смес. При мен текстурата остана малко на парченца.

За 4 часа слънчогледа само леко набъбва.

Преди и след пасирането.
Можете да добавите и любими подправки. Пробвах с копър и кимион - и с двете се съчетава много добре!
В хладилник издържа към 2- 3 дена, но като всяко сурово нещо е добре да бъде изядено бързо.
Bookmark and Share