Портокалови бонбони, бонбони с боровинка или цветна логика в действие

Изследователските  експерименти в света на суровата храна продължават.
Преди седмица ни посети едно много мило суроводяско семейство, чието гостуване беше предизвикателство от гледна точка на вечерята.

Поразрових търсачката и харесах няколко рецепти - супа от сурова тиквичка и авокадо и салата - но за тях друг път. Истинското ми откритие за вечерта обаче беше десерта.
Идеята за него се роди се спонтанно, някъде между пасирането на суровата супа и рендосването на салатата. Реших да са бонбонки.
Бях правила и преди, но все ми се струваше, че смесването на разнородни сушени плодове и ядки не е достатъчно за истински интересен вкус. Всъщност може доста да оплескаш нещата ако нямаш концепция, понеже сушените плодове са много ароматни.
И тъй като нямаше много време за тестване ми хрумна да разделя нещата по цвят!
Жълти бонбонки - червени бонбонки!

Продукти:
стърготини от кокосов орех (Петър успя да пребори един, който после беше остърготинен в блендера)
наситнени бадеми - остатък от бадемово мляко
сушени кайсии
сушени червени боровинки
5-6 фурми
мед
портокалова кора

Приготвяне:
Общото и за двата типа бонбои са ядките - кокос и бадем. Използвах почти равно количество, но мисля, че могат взаимно да се заместват. Различното бяха сушените плодове.

За жълтите бонбони:
Смлях кайсиите с блендера. Получи се нещо като гъст мармалад. Добавих 1-2 фурми за да е по- лепкаво (но достатъчно малко, за да не промени цвета), мед и малко портокалова кора. Смесих с половината от ядките.

Трябва да викажа, че това бонбонче беше откритието на вечерта!
Комбинацията на кайсия и портокал е МНОГО ДОБРА!

За червените бонбони:
Прави се същото, но с червените боровинки.
Не давам количества понеже го правя винаги на око.
Номера е да стане лепкаво и да могат да се правят бонбони от него.

После се оказа, че това не е единственият десерт за вечерта.
Хапнахме и едно страхотно сурово тирамису, но за него ще пиша отделно.

Кюфтета без кайма - нещо вегетарианско, нещо нездравословно :)

Има дни, в които ужасно ми се прияжда нещо нездравословно. Нещо пържено например... като пържени кюфтенца?!?
За момента съм изключила месото от менюто, така че нямаше как да бъдат кюфтенца... или пък имаше как? :)
Идеята ми хрумна, когато открих, че пърженият омлет с кашкавал и кимион има вкус на печена наденица. После видях, че имам останал черен хляб и нещата някак си се комбинираха.
Признавам, че тази рецепта е компромис. Пърженото и мазното не са храни за всеки ден и затова няма да попадне в раздел здравословни. Но пък се успокоявам от мисълта, че го правя наистина рядко.

Кюфтенцата много се доближават по вкус до истинските каймени кюфтета.
(Което ме наведе на мисълтта, че причината месото да ни се струва вкусно, вероятно не е то самото, а подправките. Особено кимиона!)

Продукти:
2- 3 филии черен хляб
200 гр кашкавал
1 яйце
супена лъжица ситно нарязан лук
1 ч.л. кимион
1/2 ч.л. червен пипер
няколко стръка магданоз
сол
вода

Приготвяне:
Разтрошавате филиите на трохички.

Добавяте отгоре настъргания кашкавал, лука и подправките. Смесвате добре.

Добавяте разбитото яйце и малко вода докато сместа стане с консистенция на кайма.
Оформяте малки топки, овалвате в брашно и лекичко сплесквате при поставянето в тигана.

Това е резултатът. Бяха изядени!

Суровоядска майонеза (от слънчоглед)

Нов експеримент вдъхновен от суровоядската кухня.
"Майонезата" е без яйца или мляко и откровено няма вкус точно на майонеза. Може успешно да го наречете и пастет. Но това няма значение. Важното е, че е вкусно!
Дори Пешо не пропусна да намаже няколко филийки, а той е критичен за нови вкусове.



Това, което ви трябва е:
100 грама накиснат слънчоглед,
горе долу толкова олио или зехтин,
сок от 1 лимон и сол на вкус

Също така ви трябва пасатор. Предполагам, че може и блендер, но не съм пробвала.

Как се прави:
Започвате с накисването на суровия белен слънчоглед. Слагате го сутринта и вечерта вече можете да действате. Или обратно.
Използвах голям компотен буркан и го напълних горе- долу до половината.
След накисването добавих зехтина, оцета и солта и пасирах всичко.
Не знам дали е възможно да направите наистина хомогенна смес. При мен текстурата остана малко на парченца.

За 4 часа слънчогледа само леко набъбва.

Преди и след пасирането.
Можете да добавите и любими подправки. Пробвах с копър и кимион - и с двете се съчетава много добре!
В хладилник издържа към 2- 3 дена, но като всяко сурово нещо е добре да бъде изядено бързо.

Постен кейк с портокал и какао

Великденските пости са още далече, но пък никога не е рано за събиране на подходящи рецепти. В този ред едно от новите ми открития е портокаловия кейк с какао на Йоана (един от любимите ми готвещи блогъри).
Днес тествах рецептата за пръв път. Работи! Работи превъзходно даже!
Дори позволява някои леки интерпретации. Ето резултата.

Смених една от постните съставки. Още не съм открила къде се продава това соево мляко, за това го замених с обикновено краве. Предполагам, че спокойно може да се замени с бадемово мляко или вода.

Продукти:
Освен това намалих съставките на половина.
Та ето моята версия на сладкиша.
400 мл типово брашно
220 мл кафява захар
60 гр какао
1 ч.л. сода за хляб
щипка сол
1 ч.л. ябълков оцет
200 мл. мляко (прясно, соево, бадемово)
100 мл. олио
100 -150 мл. портокалов сок (2 портокала)
кората на 2 портокала

Освен какаото добавих и кардамом, щипка канела и джиндифил на прах.

Приготвяне:
Смесвате брашното, содата, какаото и портокаловите корички. Смесвате млякото със захарта и подправките(аз ги затоплих за да станат по- хомогенна смес). Добавяте течните съставки към сухите. Добавяте олиото и портокаловия сок (ако не го правите с прясно мляко предполагам можете да смесите всички течни съставки, аз умишлено не смесих прясното мляко с портокаловия сок за да не се пресече... знае ли човек :))
Преди да смесите пускате фурната да се загрява на макс. Хомогенната смес я изсипвате в намаслена и набрашена форма. Печете на 180 градуса за 40 мин.

Вече опитах първото си парче и знаете ли какво си мисля анализирайки резултата?
Първо: Има чудесен портокалов дъх!
Второ: Няма го киселият вкус, който обикновено остава в устата ти след хапването на някое от готовите рула пълни с ароматизатори и много захар.

Леща - една пълноценна супичка

Толкова е просто. Фасулска работа направо.
Наистина, ако някога сте готвили фасул знаете колко малко приготовление иска. Само ви трябва добре увиращи бобчета. Но мисълта ми беше за лещата- ами действаме почти по същия начин.



Продукти:
1 малка паница леща (около 200 гр,повече ако я обичате по- гъста )
1 малък морков
1 глава чесън (моята баба оставяше скилидките не съвсем обелени)
1 средна глава лук
чубрица
сол
може да добавите и домат ако имате подръка, но не е драма
олио

Приготвяне:
Нарязвате продуктите на дребно. Измивате лещата и изсипвате всичко в тенджерата. Сварявате.
Мързелива манджа, но пък много вкусна и полезна.
Съдържа доста желязо и протеини.

ПП. Направих малка справка за лещата в този сайт www.nutritiondata.self.com/
Излиза, че в сравние с месото, лещата е много по- балансирана храна.
Съдържа повече минерали, витамини (с изключение на някои от B групата), фибри,
А на желязо е в пъти по богата от червеното месо (за сравнение съм взела свински котлети). На 100 грама лещата съдържа 19% от нужното желязо докато месото само 6%.
Извода е - или ядете леща или по- небалансираното месо като му добавите каквото му липсва- пълноценни зеленчуци.

Печен карфиол с лук и подправки

Тъй...в понеделник започнаха постите и реших, че имам нужда от списък с идеи, който да ми дава все пак някаква основа при иначе хаотичното ми пазаруване. За сега съм стигнала до Номер 2: Печен карфиол.
Видях го в един друг блог и ми хареса снимката.
Да си призная не съм голям фен на карфиола. Въпреки всички писаници, че е полезен някак не ми е сред любимите храни... поне докато не открих тази рецепта. Стахотна идея за всички готвещи, които се опитват да пробутат половин глава карфиол.
Става бързо, подходящо е за гости и е много, много вкусно нещо!



Продукти:
карфиол
червен лук
подправки - каквито се сетите (аз съм ползвала черен пипер, сушена целина, риган, босилек, кимион и куркума)

Приготвяне:
Трябва ви голяма тава. Аз използвах тавата на фурната. Намазвате съда с олио.
Накъсвате карфиола на розички и ги режете на 2 около 1,5 - 2 см дебели. Поставяте с плоската страна върху тавата. Дребните парченца поръсвате от горе. Поръсвате с черен пипер и печете до зачервяване.

Докато се печете нарязвате на ситно голяма глава лук. Запържвате до златисто или карамелено и добавяте подправките. Разбърквате за да се смесят.
Изваждате опеченият карфиол и го смесвате с лука. На мен ми беше удобно да го направя в тавата, докато е още топъл.
И воала. :)

Ориз със зеленчуци

В събота бяхме във Веда Хаус. Чайната вероятно не е най- добрия избор ако си наистина гладен, но пък си откраднах страхотна рецепта. Бърза, вкусна и насищаща рецепта :)
Съвсем реално се вписва в 30-те минути стига да имате Спийд Слайсър или друго такова подобно ренде. Ако режете с нож прибавете още 30 мин.


Продукти за 2ма:
1 морков (голям)
2 малки тиквички
половин чушка
1/2 купа ориз
сол
черен пипер

Приготвяне:
Сложете водата за ориза да се загрява (оригиналната рецепта беше с киноа, но тъй като нямаше вкъщи...)
Нарежете всички зеленчуци на тънки лентички.
Задушете морковите в мазнина, като омекнат прибавяте чушките и накрая тиквичките. Накрая не трябва да изглеждат изпържени.
Добавете черен пипер и сол.
Смесва се след като се свари ориза.
Воала :) вечерята е готова.


П.П.
Реших да добавя и няколко думи за V образното ренде Börner.
Понеже ускорява процеса изключително реших да покажа какво се случва с тиквичките и морковите буквално за 5 минутки.

Суши

Одавна се каня да направя тая рецепта и най- после се сдобих с продуктите.
Не чак толкова трудно да докарате този японско-калифорнийски вус на българската трапеза.

















Продукти:
листове от водорасли (Nori)
къс ориз
оризов оцет (най- близкият по вкус е ябълковия)
захар
сол

за пълнежа:
морков
авокадо
краставичка

Приготвяне:
Слагате ориза в студена вода и включвате на силен огън. След като водата заври се намалявате температурата и оставяте за още 15- 20 мин. След като поеме цялата вода се добавя оцета с разтворените захар и сол. Оставя се настрани да изстине.

През това време нарязвате на дълги ивици свареният морков, краставица и авокадо.
Слагате водорасловият лист върху подложката за завиване с гладката страна надолу. Ако сте взели сурови водорасли трябва леко да ги напечете на котлона докато станат зелени (вижте указанието на етикета).
Разстилате ориза на тънко върху половината лист. Ориза трябва да е върху грапавата страна - там полепва по- добре :). Слагате ивиците зеленчуци в единия край и навивате.
Рулото се реже с много остър нож през около 1-2 см.
Сервира се с маринован джинджифил, уасаби и соев сос!
Ха да ви е сладко!

Имамбаялдъ

Преведено от турски Имамбаялдъ означавало "имамът припадна".
Историята разказва, че когато един имам за пръв път опитал яденето му се сторило толкова вкусно че припаднал. Ние с Пешо се шегувахме, че е много вероятно да е припаднал от глад преди това, защото става относително бавно - 2-3 часа. Но пък удоволствието после ее...ммм...
Моя имам за малко не припадна от преяждане! :D


















И такаа...ако сте решили че имате 2-3 свободни часа (ние после ядохме 3 дена от таз манжда така че си заслужаваше)
Продукти
2 падтладжана
1 чушка
5 домата
4-5 малки тиквички
2 глави лук
3 силидки чесън
дафинов лист
(целина - моята едни буби я бяха изяли и се размина без)
сол

Приготвяне
Обелвате кората на патладжана на лентички и накисвате 30 мин восолена вода за да му се махне горчивото. През това време нарязвате доматите (моите ги белих) тиквичките на колелца, чушките на ивици, чесъна и лука на ситно.

















После запържвате патладжана (установих опитно че ако не е на висока температура патладжана поема мноооого мазнина...направо е гъба, така че следващия път ще сложа по- малко мазнина) След него мяткате тиквичките. Аз сложих направо всички колкото да омекнат. После се запържва лука и се добавят всички останали неща. След като всичко е готово нареждате колелцата патладжан на дъното на тавата.

















Покривате с сместа от домати, лук и тн. и нареждате тиквичките отгоре.
Печете около половин час..колкото да се запече :)

Яде се охладено с лук и чесън.

Тиква на фурна

Тиквата на фурна е една от любимите манджи, които знам от баба ми. Леко е и особено подходящо за лятото.
Продукти:
тиквички - една голяма купа
глава лук - средна
червен пипер
сол, захар
олио

Приготвяне:
Нарязвате лука на ситно. Обелвате и нарязвате тиквичките на малки кубчета. Слагате лука да се запържва в голяма тенджера, като омекне добавяте червения пипер и нарязаните тиквички. Оставяте да ври (тиквата пуска водичка) и като започне да се топи слагате 1- 1/2 с.л захар и сол на вкус. Обърквате всичко, слагате в тавата и печете.
Сервирате с оцет и чесън.

Доматена супа с фиде

Не знам дали доматената супичка, която си спомням от детската кухня са я правили по този начин, но тази е също толкова вкусна. Една от най вкусните манджи от детството ми.

Продукти

около килограм добре узрели домати (може и консерва)
3 с.л. зехтин (или масло- придава по мек вкус)
1 глава лук
3 скилидки чесън
захар по желание
фиде
сметана по желание
босилек на вкус
черен пипер
магданоз

Нарязавате червения лук на ситно и запържвате докато лука стане прозрачен. Добавяте нарязан на филиики чесън + нарязани на ситно домати+ босилек+(захар) и черен пипер. Доливате вода и оставяте да поври 35- 40 мин. Опитвате! :) Когато доматите и лука са почти готови слагате фидето и оставяте да ври още 10- 15 мин. Нарязвате си магданоза, махате тенджерата от котлона и го изсипвате в супата. (Тук е момента за сметаната ако ще добавяте). Украсявате с пресен магданоз или босилек.

Време за приготвяне: около 1:40мин ако са сурови доматите или 1ч ако ползвате консерва